Уважаема госпожо председател, госпожи и господа заместник-председатели,

Уважаеми госпожи и господа министри,

Уважаеми колеги – народни представители,

Днес е един бележит и много важен ден за всяко човешко същество, без значение къде се намира то. Днес отбелязваме Международния ден за правата на човека.

На днешния ден през 1948 г. Общото събрание на ООН е приело Всеобща декларация за правата на човека. Две години след приемането на Всеобщата декларация, 10 декември е обявен от ООН за Международен ден на правата на човека.

Основен радетел на борбата срещу бедността, расовата дискриминация и защита правата на жените става и съпругата на 32-ия президент на САЩ Елинор Рузвелт, която оглавява и създадената през 1946 година комисия на ООН за правата на човека.

Ние, представителите на българските патриоти, намираме този ден за изключително знаков. Българският патриотизъм бе заченат именно като борба за човешки правдини. Българският патриотизъм и днес е борба за истината, свободата и равенството. Всеки български гражданин е равен пред закона и трябва да бъде равен пред закона – независимо от етнос, религия или каквото и да било друго. Това е едно от най-важните достижения на нашия народ.

Но днес, ние не бива да забравяме, че милиони наши сънародници нямат възможността да живеят в условия на свобода на съвестта, самосъзнанието и волята. В близките наши страни мнозина българи търпят репресии само заради самоопределението си.

В Република Македония има огромна разлика между народа и политическата върхушка. Народът на Македония е свързан с искрено приятелство с България. Голяма част от него знае своя български корен. Но политиците в Скопие правят всичко възможно да утвърдят противопоставянето на България като официална държавна доктрина на младата република. А от това страдат обикновените хора.

В ден като този българското Народно събрание трябва да припомни и да си припомни тези обстоятелства. И трябва да направим всичко по силите си в името на историческата и човешка справедливост.

Уважаеми госпожи и господа, правата на човека, наред с основните граждански свободи са най-ценното, но най трудно постижимо благо на човечеството. Някои права дори не могат да се съизмерят, защото те са безценни. Такива са както животът и здравето на човека, така и неговото достойнство и лична свобода. Опазването на тези ценности е всеобща грижа и именно това е наложило създаването на нарочен акт, с който тази грижа да намери своето формално изражение, срещу което да бъде поставена отговорността и грижата на всяка държава, на всеки индивид по отношение на опазването и защитата на човешките права и основни свободи.

За да се достигне до прокламиране на правата на човека с нарочна и всеобща декларация, човечеството е извървяло труден и осеян с войни, насилие и често пъти цялостно погазване на човешката същност, път. В световната история са налице ярки примери за това: да споменем расовата дискриминация и Ку-Клукс-Клан, да преминем през концентрационните лагери на смъртта, за да достигнем до съвременните прояви на човеконенавист, каквито за жалост изпитваме понастоящем и чиито резултат са невинните жертви на Ислямска държава, прокудените над милион християни от Ирак и над петстотин хиляди от люлката на християнството – Сирия. Нека да споменем и жертвите от конфликта в Украйна.

Не много отдавна, във времето са 11 септември 2001 г., когато поредица от терористични нападения отнеха животите на хиляди невинни хора, последвани от също толкова жестоки актове в Лондонското и московското метра.

За съжаление, този тип проблеми не подминават и нас. Едва ли има българин, който да не е запознат със съдбата на младата българка Спаска Митрова, която заради куража си да се самоопредели като българка, бе лишена както от свободата, така и от детето си.

Съмнявам се, че някой не знае и за инцидента на летище Сарафово край българския град Бургас, при който загинаха невинни хора, а между тях и един български гражданин.

Такива прояви са несъвместими с човешката същност, както от страна на извършителите и подбудителите, така и от страна на потърпевшите и жертвите.

Отбелязвайки Международния ден за правата на човека, ние изразяваме своята солидарност и съпричастие към общата световна грижа за опазването на всеки човешки индивид, на човешката същност и на нейните изконни ценности и социални завоевания.

Ние от Коалиция „Патриотичен фронт – НФСБ и ВМРО“ заявяваме отговорно, че по силата на делегираните ни от българския народ правомощия, ще поставим специален фокус за въздигането на правата на всеки гражданин, вътре и извън територията на собствената си Родина, на пиедестала на особената и нарочна грижа на държавата България.

Особено ревностно ще следим за спазването на общопризнатите човешки права и свободи на всяко ниво и от всяка българска институция или орган на власт.

Особен акцент в действията ни като народни представители ще бъде поставен върху подобряване и правилното насочване на държавната грижа, особено към най-уязвимите слоеве на обществото. Намерението ни е да въведем такива законодателни и структурни промени, с които да се сведат до минимум грешките на прехода и порочните практики, които обричат нуждаещите се на нищета за сметка на все по-обогатяващите се монополисти и олигарси.

Против сме предоставянето на необосновано и неоснователно несъразмерни преференции на едни групи граждани спрямо други.

В днешния ден заявяваме своето желание да присъединим своя принос към онази световна �