На 17 май 2015, неделя, се навършват 139 години от извършването на едно от най-ужасните престъпления в българската история – Баташкото клане от 1876 г. То е ней-ярък пример на извършваното векове наред масово изтребление на българския народ, живеещ в границите на Османската империя.

Безспорен исторически факт е петвековното турско робство, продължило от края на 14 до края на 19 век, а в някои български територии то продължава и през 20 век. Неравноправното положение на българите през този период се поддържа и насажда от Османската империя чрез насилствени методи, най-разпространени сред които са:

· насилствена ислямизация чрез убийства, заплахи, кръвен данък /еничарство/, отвличания на момичета и момчета, политически и икономически репресии и

· дискриминация чрез закони, гарантиращи обезправяването на християнския български етнос спрямо турците и мюсюлманите в империята.

Унищожаването на българската нация се извършва през целия петвековен период на робството като според становището на различни учени броят на жертвите е около 5 000 000 души.

За връх на насилието и издевателствата може да се посочи потушаването на Априлското въстание през 1876г. Хиляди българи православни християни, които не са се подчинили и са се противопоставили на поробителя, са били убити само заради етническия им произход и изповядваната от тях религия. Българските жертви във въстанието от цяла България са около 40 000, като вече се правят постъпки за канонизирането им.

Най – ярък пример на това унищожение е Баташкото клане - около 5 000 души от селото са избити. То е извършено от турския башибозук и части от редовна армия, под прякото командване на Ахмед ага Барутанлията. След клането той получава отличия и повишение от султана.

По време на Руско - турската освободителна война спрямо мирното население отново са извършени огромни по мащаб зверства и престъпления, както от отстъпващите башибозушки орди, така и от редовната войска, описани и документирани от редица изтъкнати западноевропейски и руски кореспонденти и художници.

В периода 1903г. - 1922г. по отношение на мирното българско население в Македония, Одринска и Беломорска Тракия също е провеждана политика на изтребление, предизвикала масови преселвания на близо милион българи към освободената майка България.

Кланетата над българите през лятото на 1903г. и 1913г. са поредната трагична страница от системното унищожаване на българския народ от Османската империя. Илинденско-Преображенското въстание от 1903г. е удавено в кръв от османските власти, като мирното българско население е подложено на зверски кланета, извършени от редовната турска войска и башибозук. Над 100 000 българи са били избити, а други близо милион са били принудени да оставят домовете си и цялото си имущество в Македония и Мала Азия, Източна и Западна Тракия в периода 1903-1913г., за да потърсят спасение като бежанци в пределите на българската държава.

Тези деяния на Османската империя са документирани с автентични исторически материали и безброй свидетелства на потърпевшите българи и на представителите на медиите от целия свят:

1903 г.

- От редовната турска войска е избито пет на сто от мирното българско население в районите на въстанието. Опожарени напълно са над 200 села в Македония и Одринска Тракия;

- Около 50 хиляди бежанци се спасяват на територията на свободна България;

1913 г.

- 2 юли – в село Булгаркьой са избити 1100 жени и деца и 350 мъже;

- 8 юли – в село Енидже е избито цялото население;

- 9 юли – в Одрин са избити 521 българи, преди това бити с железни прътове и сечени с ножове;

-10 юли – всички пленени жители (неизвестен брой) на село Мустафа паша (днес Свиленград) са избити в кланицата за животни. Учителят дядо Въгляров е обезглавен заедно с майката на свещеника Слав; други са били скалпирани и след това обезглавени;

- 11 юли – в село Османли са обезчестени всички жени;

- 13 септ.- в село Деведере 80 души мъже, жени и деца са мъчени, изнасилвани и убивани в продължение на 3-4 дни;

- 23 септ.- в село Арноуткьой са избити 75 души, като повечето жени са съсечени, а 13 от децата са били на възраст между 1 и 9 години;

През периода са засвидетелствани и още садистични убийства:

- в село Гьокчебунар 40 души са изгорени живи в читалището, 400 жени и деца са изнасилвани 4-5 дена от редовна войска и башибозук;

- в село Черничево са избити 90 души от 1 до 80-годишна възраст;

- в село Покрован 20 души са избити с щикове, 45 са разстреляни, жените и децата са мъчени в 3 големи къщи. Труповете са запалени в църквата;

- в село Хухла са убити 42 души, църквата е взривена с бомби, селото е изгорено;

- в село Горно Ибриюрен редовна войска убива 52 души, изгаря живи няколко старици и опожарява селото;

- в Дедеагачко и Гюмюрджинско, където живеели 18000 българи християни и 5000 българи мохамедани, са извършени страшни кланета и спрямо двете общности от редовната войска, преоблечена като башибозук;

- бежанска колона от 12 000 души е изтребена на място, като преди това според свидетелства на очевидци, са вадени очите на живи хора, хвърляни са полуживи хора в кладенци и пр.;

- при преминаването на река Арда са застреляни и издавени около 2000 майки с деца;

- в Армаганската долина са избити около 800 души, главно жени и деца.

В Западна Тракия са избити хиляди българи, главно жени, деца и старци и са опожарени 22 български села. Тази трагедия за българския народ е предвестник на извършеното с особена жестокост избиване на повече от 1,5 млн. арменци и над 1 милион асирийци през 19