Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители,

Словото има своята история, духовността има своите пазители.

На 24 май българският народ отдава почит на словото, просветата, духовността.

На празничния ден, под звуците на черковните камбани и училищните звънци, пресвещените старини оживяват и Първоучителите възкръсват.

През девети век са се случили едни от най-важните събития в българската история – народът е тръгнал по пътя на вярата и е последвал стъпките на учителите. Светите братя Кирил и Методий са извършили велик духовен подвиг и ние, днешните българи, продължаваме да живеем в неговата светлина.

През девети век азбуката не е обикновен инструмент на грамотността, тя е пътеводител към Бога. Мисионерските пътешествия на Кирил и Методий из Европа са път към сърцата на хората, отвоюване на божествената светлина от земите на езическия мрак. Двамата братя са не само хора на интелекта, те са воини на Христа, мисионери, готови да поемат всевъзможни предизвикателства и да живеят в постоянен риск.

Няма учители без ученици. На 24 май ние честваме способността и всеотдайността на учениците и следовниците. Ако Велика Моравия е място, където е посято семето, България е полето, на което то е поникнало.

Великите български царе Борис I Покръстител и Симеон Велики са знаели нещо много важно – че земите се покоряват с меч, а душите се приобщават чрез слово. Върху това знание е основана тяхната политика. Именно славянското слово е запалило пламъка на вярата в сърцата на българите. Преведените богослужебни книги са направили Бог по-близък и разбираем.

Пламъкът на Българското възраждане също е запален от мощта на словото. Вдъхновеният от българските старини атонски монах Паисий залюлява камбаната на тревогата и отправя укорни думи към своите сънародници. „Огледайте се, вижте къде сте и си спомнете кои сте!” – призовава Паисий.

И до днес миговете на духовно възвисяване са мерките, според които оценяваме колко е съзрял българският народ и докъде е пораснал.

Сградата на модерната българска държава също е положена върху основите на словото. Тя е осветена от народната вяра в книжовността и просветата. В годините на градителското вдъхновение, през 1892, Стоян Михайловски е написал паметните думи на българския Всеучилищен химн, известен като „Върви, народе възродени...”. Този химн ни казва, че знанието е сила, която преобръща света и го прави различен. Той ни убеждава, че българският народ е способен да заслужи своето място в историята и да докаже себе си в благородното съревнование на модерните нации.

„Върви, народе възродени...” е химн възпял вярата и възторга на една млада нация. Той е поклон пред просветата като светлина, пред културата като градеж, пред историята като възход.

На всеки празничен ден ние се обръщаме не само към гордостта от стореното, но и към актуалните предизвикателства. Славните предци и великите дела не могат да бъдат индулгенция за колебанията и слабостите на настоящето. Затова много внимателно следва да се вгледаме в съдбините на словото и в състоянието на просветата и културата в днешна България. Трябва да се вслушаме в радостните училищни звънци, но и в тишината на стотиците трайно опустели училищни сгради. Трябва да се гордеем с успехите на талантливите български деца, с постиженията на науката, но не бива да бъдем слепи за пукнатините в Системата. Трябва да благодарим на учителите за всеотдайния им труд, но и непрестанно да напомняме, че техните слова държат колективното ни бъдеще.

Само ако бъдем сурово реалистични, ще се държим встрани от помпозните приказки и от празничните самохвалства с минали подвизи. Само ако сме пределно граждански отговорни, можем да бъдем адекватни на задалите се предизвикателства и да отворим смело вратата към бъдещето. Само ако бъдем държавнически мъдри, ще отстоим образованието и културата като залози за просперитет и поводи за национална гордост. Само ако ни води вяра в самите нас, ще съумеем да опазим чистотата, красотата и достойнството на българския език.

Миналото не е вкаменено, то е живо и пластично тогава, когато има хора, които умеят да разговарят с него.

Празничният 24 май влива светлина в нашите души и гордост в нашите сърца.

Празничният 24 май настоятелно ни припомня дълга към Завета. Великите учители притежават тази способност – никога не свалят внимателните си погледи от нас. Добре е да знаем това!

Честит празник на всички българи!