ДЕКЛАРАЦИЯ
14.07.2015г.

На днешния 14 юли се навършват 138 години от едно от най-грозните и страшни събития в годините на турското робство – масовото изтребление на българи от Османската империя. Такова е клането в новозагорското село Любенова махала, станало на днешната дата през 1877 година.

В селото от сили на редовната турска армия, башибозук и черкези са избити над 2000 българи. селото е обградено от многобройна турска войска и е щурмувано с няколко оръдия под водителството на Шевкет паша. Причина за това е била недостатъчен откуп, искан от местните турски велможи от селяните, за да бъдат пощадени – обичайна практика в Османската държава по време на войни. Войската заедно с черкезите и башибозуците, наброявала 1500-2000 души. Подобно на Батак, българите много от които са били от съседните села, са се скрили в църквата с надеждата, че турците ще се побоят от божието наказание и няма да посегнат на живота им в църковния двор и вътре в храма. Пространството около църквата е било барикадирано с волски коли и подръчни материали. Първо поробителите събират откупи за живота на хората в двора, но те са се оказали недостатъчни за много от обградените. В двора на църквата са избити 1013 души. Следва разбиването на вратата и започва методичното избиване и на скрилите се в църквата жени, деца и старци. Някои се спасяват, но разказите им представят следната картина:

Един турски офицер и четирима души черкези с извадени пушки застанали на вратата, през която изкарвали живите един по един. Всеки от тях бил щателно претърсван за пари и скъпоценности. Който е имал случайно нещо запазено до това време бивал освобождаван, след като му отнемали всичкото „богатство“, а другите били избити. След привършване на убийствата, турците и черкезите ограбили и самата църква като задигнали полюлей, посребрени икони и всичко останало, което сметнали за ценно.

Едва на третия ден, 16 юли, от Пловдив пристигнали английският, австрийският и френски консули, заедно с Руеф паша, за да проверят случая с масовото убийство. При проверката между мъртвите не са се оказали нито комити, нито руси, а само обикновени селяни – беззащитни мъже, жени и деца.

Дошлите се разпоредили да започне погребването на мъртвите. Всички трупове били нахвърляни в големи изкопани трапища и затрупани с пръст. Така и до днес при всяко разкопаване на земята около църковния храм, на бял свят се появяват костите на погребаните, за да напомнят за варварския акт.

Днес нечовешката жестокост на поробителите над българите в с. Любенова махала не може да бъде оправдана с нищо и не бива никога да бъде забравяна, а при всеки повод да бъде осъждана азиатската жестокост. Тази жестокост е същата като станалото с жителите-мюсюлмани на с. Сребреница преди 20 години.

Но в Любенова махала не идва Бил Клинтън, Мадлин Олбрайт, нито президента, нито премиера, нито Аамед Дога. Не идват и в Батак, Българево и стотиците и хиляди села, махали и градчета, някои завинаги изчезнали и изтрити от картата.

Ето защо е възмутително, че самозваното движение за права и свободи у нас надава вой до небесата за жертвите от босненското село, а не обелва нито дума за абсолютно същите масови убийства на религиозна основа, извършвани от османците по нашите земи. В този парламент Де Пе Се не приема историческите факти, доказващи геноцида над арменския народ и не ще да чуе за геноцида над българския народ, извършван пет века от варварите – поробители.

Призоваваме вас, народните избраници да направите това и да приемете внесената на 30 април 2015 г. от Патриотичния фронт Декларация, осъждаща изтреблението над българите в Османската империя.

Призоваваме и Светия Синод на Българската Православна църква да канонизира жертвите –мъченици на Любенова махала.