Управляващата коалиция постигна съгласие Изборният кодекс да бъде променен, така че във всички страни-членки на Европейския съюз, без ограничение да има разкриване на секции. В останалите държави от света законът остава в сила до 35 секции.
Що се отнася до квадратчето „Не подкрепям никого“, управляващите се съгласиха методиката за отчитането му на изборите да не се използва в парламентарни избори, за да остане сегашният праг от 4% за влизане на политически сили в НС.
Това беше решено на извънредна среща на 17 октомври вечерта в парламента с премиера Бойко Борисов, ръководствата на Реформаторския блок и на Патриотичния фронт. Днес пък на извънредно заседание парламентът разгледа общо три предложения за промени в Изборния кодекс.
Гарант ли е постигнатото съгласие за стабилността на кабинета? Каква е цената на компромиса? Как напрежението в коалицията и промените в последния момент на изборните правила ще се отразят на гласуването?
За коментар по актуалните политически теми сутрешният блок на радио „Фокус“ - „Добро утро, България“ покани на 18 октомври лидерът на НФСБ Валери Симеонов, който е и председател на Патриотичния фронт, и шеф на предизборния щаб на „Обединени патриоти – НФСБ, ВМРО и Атака“ за президентските избори.
Въпрос: Г.н Симеонов, успокоиха ли се сега отношенията в коалицията след вчерашните разговори и можем ли да кажем, че вече не стои въпросът за вашата подкрепа към кабинета?
Валери Симеонов: Да, мога да кажа, че отношенията се нормализираха. Бяха породени от някаква медийна истерия напоследък, която няма кой знае какъв особен смисъл. И ще се аргументирам защо, но така или иначе, когато не се водят разговори между отделните коалиционни партньори и съответно с нас като подкрепяща партия, така се получава, че някой път емоциите надделяват. И точно тези емоции, свързани с очаквания или рискове, или пък съответно представяне в президентски избори, са основният стимул за това напрежение, което се усети, за съжаление, от цялото общество.
Като цяло спокойно можеше да останат всички текстове, които бяха приети вече в зала и да не се извършват никакви промени на Изборния кодекс, защото най-малкото не звучи добре промяна на Изборен кодекс в предизборна кампания. Това почти никъде го няма. Казвам, че нямаше смисъл, защото броят 35 секции е постигнат в резултат на продължителни преговори основно между ГЕРБ и РБ.
Ние настоявахме да остане текстът, който беше приет в зала – само в посолствата и в консулствата да се гласува в държавите извън ЕС, а в ЕС да няма ограничение. Такова беше нашето предложение първоначално. Даже беше още по-крайно. То беше навсякъде само в консулства и посолства.
Така или иначе в този период на преговори ние приехме все пак от нашите колеги настояването да не се ограничава само в консулства и посолства, да се даде възможност и на други места. И тогава вече се споразумяхме да има по 35 секции като на всички им е ясно, че нашите основни притеснения идват от манипулациите, които се извършват в Турция под директния диктат, директното ръководство на турската държава.
За да ограничим влиянието на гласовете, които идват от изселниците, които нищо общо нямат с България, те даже и не разбират какво точно гласуват, за да ограничим това влияние на Турция, ние поставихме един таван от 35.
Някой ще попита защо 35, а не 25, а не примерно 55. Просто взехме статистиката на секциите, които са откривани в последните няколко избора и се оказа, че 35 е всъщност броят на секциите, които в най-голяма степен удовлетворява гласуващите наши сънародници в големите западноевропейски държави и в САЩ.
Там някъде най-големият брой беше 40, обикновено откритие секции в други държави с доста сериозно присъствие на български емигранти и с трудови визи се движеха под 10. И по тази причина решихме да се обединим около 35.
Нямаше да бъдат ощетени нашите сънародници в чужбина, ако бяха останали 35 навсякъде. От друга страна обаче ние сме държава-членка на ЕС и за да няма повече мрънкане, за да няма мотане между краката на разни изтерясали либералчета, просто решихме, че можем спокойно, без някакви рискове за демокрацията в България да освободим в ЕС да си гласуват колкото искат, толкова.
Лошото е, че това ще струва доста на България, но нека да минат тези избори и пак ще говорим.
Водещ: Смятате, че с ограничаване на вота в Турция нямаше да има проблем за българите във Великобритания, например?
Валери Симеонов: Не, нямаше да има и в момента няма. Всъщност цитират се едни записани предварително заявления 7 хиляди. Никой обаче не взима да седне, да отвори един калкулатор и да раздели 7000 на 35 и да види, че се получават 7 броя в секция по 200 човека.
Извинявайте, но 200 човека – това е секцията в едно малко село. Те, естествено че няма да бъдат 200 човека в тези секции, някъде ще има и по 700-800 човека, колкото гласуват примерно в моята секция в „Меден рудник“. И тогава ще се види, че някои секции ще бъдат по същество с 15-20 гласували.
На това срамно явление сме били свидетели на много избори. Сега пак ще бъдем свидетели на това как точно при тези, които шумотевица вдигат във Великобритания, ще има секции, където ще имат по няколко десетки максимум. Нека да минат изборите, пак казвам, тогава ще говорим.
Водещ: Има предложение на АБВ за броя секции до 55.
Валери Симеонов: АБВ по някакъв начин в цялата тази суматоха трябва да се маркират, защото при доста постна кампания и съответно двойка нещо изчезнаха от медийното пространство, така че и те трябва да се маркират.
Да ги питате сега защо 55, след като никъде в никои избори до момента, като изключим Турция, в никоя държава, нито в Щатите, нито в Испания, нито в Германия или във Великобритания са откривани повече от 40 секции. 35-36, максимум, 40 в единични случаи. За какво ще искат в Турция 55 секции? Ще ви кажа защо.
Защото на един политик, който си е седнал на топлото кресло, не му пука, че за една секция държавата харчи хиляди евро. Някой от тази гледна точка седна ли да помисли колко ще струва на нашата бедна държава откриването на секции примерно в Нюфаундленд или в някои градчета в американския юг?
Това откриване на секции не е само едно административно чиновническо упражнение, а това означава командироване на български граждани там от посолствата, командировани от държавата. Това означава наемане на помещения, това означава плащане на наем, съответно подготовка на тези помещения, разходи транспортни и какво ли още не.
Хиляди километри ще бие някой си, примерно като кацне в Ню Йорк, за да отиде да отвори една секция и накрая в тази секция ще гласуват 10 човека. Има ли смисъл в такива случаи? Така че оставете АБВ какво предлага. Нормално е някой да се прави на различен, за да може да бъде забелязан.
Водещ: Господин Симеонов, остават ли вашите притеснения за гласуването в Турция, когато ДПС и ДОСТ нямат свои кандидати за президент? Тяхната подкрепа може ли да се окаже важна на балотаж? Кое точно ви притеснява?
Валери Симеонов: Естествено, че ни притеснява подкрепата на ДПС, защото тя най-малкото е политически неморална и некоректна. Пак повтарям, говорим за гласуване на хора, които първо не разбират по-голямата част от тях български език.
Нашите наблюдения при последните два избора в Турция, защото ние за разлика от други партии си пращахме наблюдатели там, показаха че това са хора, току-що навършили в голямата си част 18 г. Тези хора не разбират български. Тези хора не могат да четат.
Тези хора въобще не се интересуват от България, но просто изселническите организации са ги пратили, за да извършат едно гласуване за неразбираем за тях кандидат или съответно политическа сила. По тази причина гласовете от Турция, независимо кого ще подкрепят, дали ще подкрепят кандидат на ГЕРБ, дали ще подкрепят кандидат на БСП, чисто и просто са манипулация на изборите.
Водещ: Относно гласуването с квадратче „Не подкрепям никого“ – това противоречие Конституция-методика с Изборния кодекс, едновременно действителен, едновременно недействителен – защо изобщо се допусна едно такова противоречие и защо това квадратче се оказа толкова опасно в разгара на предизборната кампания?
Валери Симеонов: Това квадратче въобще не е опасно и то можеше да си остане с предназначението, което му е определено от сега действащия текст на Изборния кодекс. Това квадратче не е никаква драма. Така както е записано сега, при отбелязването се брои като действителен глас, но изричен текст има, който казва, че този глас не се брои при пресмятането на съответните гласове за отделните кандидати. И в това няма никаква драма и не виждаме защо трябва да се промени това квадратче.
Тази истерия беше предизвикана от основно от медийни изяви, от медийни обвинения, че видите ли по този начин някак си ГЕРБ си надига възможността, си повишава възможността за това да спечели на първи тур.
Добре, ако го нямаше това квадратче „Не гласувам за никоя партия“, тогава просто нямаше да има тези гласове, нямаше да ги има, защото тези хора вероятно щяха да си изберат някого да гласуват или просто щяха да зачеркнат бюлетината и тя щеше да е невалидна. И в крайна сметка пак подреждането на кандидатите щеше да се определи от това колко човека реално са ги подкрепили.
И аз мисля, че това е нормално и честно, така да се каже. Всякакви притеснения и всякакви „Салто морталета“ и промени, които евентуално биха довели до някакво друго броене, не са особено коректни.
С други думи да се броят и недействителните гласове. Да, ама този, който е искал да гласува примерно за един кандидат, той ще си гласува за него. Защо трябва да правим математически такива промени или пък да се притесняваме, че това нещо ще промени изборните резултати? Така че и тук, и в тази точка на промяна на Изборния кодекс до голяма степен се угажда на надигащия се шум в системата.
Водещ: Днес извънредно заседание предстои. Ще се разглеждат промени в Изборния кодекс, ще се гласува отмяна на предизборната ваканцията на депутатите. Ще отидете ли в зала, как ще гласувате?
Валери Симеонов: Да, ще отидем. Недейте да забравяте една много важна точка.
Водещ: Анкетна комисия за АЕЦ „Белене“?
Валери Симеонов: Това е втората точка, тя е изключително важна, защото тя е свързана с прахосването на няколко милиарда държавни, народни пари за прищявките и за комисионните на една група от висши политици.
Кои са, казвал съм винаги, но този път ще изчакам и анкетната комисия, така че да ги знае целият български народ кои са тези, които агитираха България за губещите проекти от т. нар. „Голям шлем“, за големите енергийни проекти, които се оказаха едни големи „капани за мишки“.
Това съм го казвал, между другото, още през 2011 г. и 2012 г.. Така че това е много важна точка. Дали ще бъдат депутатите в зала? Да, нашите народни представители ще бъдат в зала. За другите не нося отговорност.
Водещ: Ще се отмени ли ваканцията на депутатите?
Валери Симеонов: Естествено, че ще се отмени, тъй като също тя беше представена като едва ли не някаква злоупотреба с трудови взаимоотношения или нещо от този род, а всъщност това беше една кампания на БСП.
Когато имаше един изключителен неразличим, невзрачен кандидат, най-чиста проба човек, който е с кариеристични подбуди, защото аз не мога да приема, че един генерал ще си зареже отговорната служба към родината и ще тръгне да прави кариера в политиката, след като хал хабер си няма нито от политика, нито от карането на каруца или карането на самолет.
Тъй като имат изключително слаб кандидат, тяхната стратегия е да вдигат шум, политически шум като партия, прости за да привличат вниманието като партия.
В това отношение няма как да се отрече, че те успяха да внушат пак чрез медиите на българското общество, че трябва да работи парламентът, което означава само едно – да има трибуна БСП и съответно останалите опозиционни там партии и елементи, независими кандидати, които са в парламента, да имат възможност да използват трибуната на Народното събрание буквално до изборите.
За съжаление, това нещо вероятно ще стане с решение на Народното събрание, колкото и да бъде според мен неестествено и против нормите на една нормална предизборна кампания, защото решението за тази т.нар. ваканция всъщност беше, за да можем да прекратим агитацията от парламентарната трибуна. И тя не беше ваканция, защото всички колеги декларираха, че заплати няма да взимат, но както и да е, това е друг въпрос. Предполагам, че ще се отиде към решение за прекратяване на т.нар. ваканция.