Членове и симпатизанти на „Национален фронт за спасение на България“ и партия СЕК отбелязаха на 2 август 115-годишнината от избухването на Илинденско-Преображенското въстание.
В Бургас заместник-председателят на НФСБ Валентин Касабов, народните представители Христиан Митев и Георги Колев, общинските съветници Ивайло Вагенщайн (НФСБ) и Константин Бачийски (СЕК), областният координатор на Националния фронт Иван Кузманов, както и журналисти от телевизия СКАТ и сайта Десант поднесоха цветя пред бюст-паметниците на войводите Михаил Герджиков и Георги Кондолов, както и на Капитан Петко войвода в Приморския парк.
Валентин Касабов призова българския народ да не забравя саможертвата на участниците в Илинденско-Преображенската епопея.
Той припомни, че 25 хиляди зле въоръжени въстаници в Одринско и Македония се изправят тогава срещу 300-хилядна елитна турска армия. Въпреки неравните сили, те успяват да превземат цели градове и да основат прочутите Крушовска и Странджанска републики.
По силата на Берлинския договор от 1878 г. Македония и Одринска Тракия остават в пределите на Османската империя. В началото на януари 1903 г. в Солун е свикан конгрес на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО), на който е изработен планът за въстаническите действия.
Избран е ръководен щаб в състав Даме Груев, Борис Сарафов и Анастас Лозанчев. Следва и още един конгрес на ВМОРО, свикан в местността Петрова нива в Странджа, където е обсъден план за въстаническите действия в Одринско. Определени са войводите - Михаил Герджиков, Лазар Маджаров и Стамат Икономов. Въстанието избухва на Илинден - 20 юли (2 август по стар стил) 1903 г. в Битолския революционен окръг.
Само за няколко дни то обхваща всички населени пунктове в планинските местности на Битолска, Леринска, Костурска, Охридска и Кичевска околия. Кулминационна точка на въстанието става превземането на гр. Крушово и прокламирането на Крушовската република.
На 6 август (Преображение) въстанието избухва и в Одринско. Въстаниците успяват да освободят много селища в района на Странджа планина и крайморските градове Василико и Ахтопол. Обявена е Странджанската република, която просъществува 26 дни.
Против въстаналото население в Македония и Одринско османското правителство изпраща 300 000 добре въоръжени редовни войници, снабдени с модерно оръжие и артилерия. Разчитайки на собствените си сили, въстаналото население се отбранява в продължение на три месеца срещу многократно превъзхождащия го противник, но не успява да удържи неговия напор. Въстанието е потопено в кръв. Загиват близо 6 хиляди борци за свобода, а стотици села са опожарени.