Декларация № 14 на Национален фронт за спасение на България
за ненамеса на България в Турско-сирийския конфликт
06.10.2012г.

В последните месеци светът е свидетел на нова ескалация на сирийския конфликт, подклаждан от западните сили, Турция, Саудитска Арабия, Египет и Катар, в който открито участват и терористи от Ал Кайда.

Трагичният инцидент в турски пограничен град на сирийско-турската граница, при който загинаха мирни граждани, бе удобен повод за турския парламент. Доминираният от ислямистката партия на Ердоган Меджлис позволи на правителството да започне война срещу Сирия. В тези часове напрежението между двете страни е достигнало критична точка, въпреки че няма нито едно доказателство, уличаващо легитимната сирийска власт в обстрела на турската територия.

Националният фронт за освобождение на България е сериозно обезпокоен от прибързаната позиция на българското правителство и държавния глава, които веднага подкрепиха Турция, без изобщо да знаят кой е истинският виновник за провокацията. При това турският премиер подкрепя метежниците в Сирия и публично призовава за свалянето на законно избран президент на съседна държава, което е предизвикателство към международното право и устава на ООН.

Въпреки това българското външно министерство се позова на международното право, за да оправдае нашата подкрепа за Анкара. Към протурската позиция на МВнР се присъедини и президентът Росен Плевнелиев, заявявайки, че в сирийската драма България е част от решението.

Фактите обаче говорят за обратното - именно близкоизточната политика на ГЕРБ е част от проблема в този взривоопасен район, за което свидетелства и организираната от министър Николай Младенов среща на т.нар. сирийска опозиция в Правец.

НФСБ настоява Народното събрание, президентът и правителството да уважават принципите на международното право и да не допуснат въвличането на България в турско-сирийския конфликт на страната на Турция – един от главните виновници за трагедията на сирийския народ.

Гражданската война в Сирия може да бъде прекратена не със заплахи за турска интервенция, а по пътя на дипломацията и то под егидата на Организацията на обединените нации. В противен случай България ще застане не на страната на жертвата, а на страната на агресора.

5 октомври 2012 година