Народният представител от Патриотичния фронт и председател на Националната женска организация на ВМРО д-р Султанка Петрова изпрати доклад от провелата се кръгла маса „Правата на децата – отговорност или бизнес?“ до председателя на Народното събрание
Чрез него Цецка Цачева ще се запознае с проблематиката в социалната сфера, свързана с грижата за децата.
В документа са описани гледните точки както на потърпевши родители, така и на експерти – психолози, юристи, представители на неправителствения сектор и народни представители.
Взелите участие в кръглата маса формулираха и възможните реформи, които да гарантират правата на децата и на техните семейства.
Припомняме, че д-р Султанка Петрова приема и сигнали от граждани, които да бъдат представени на вниманието на народните представители. Едно от нейните искания е създаване на анкетна комисия за насилието над деца към парламента, която да разгледа жалбите.
Ето текста на доклада:
ДО
ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА
43-тото НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Г-ЖА ЦЕЦКА ЦАЧЕВА
ДОКЛАД-АНАЛИЗ
за резултатите от проведената на 19.01.2015 г. кръгла маса на тема: „Правата на децата – отговорност или бизнес?“
от
д-р Султанка Петрова – народен представител, ПГ „Патриотичен фронт“
Уважаема госпожо председател,
На 19.01.2015 г. по моя инициатива бе проведена кръгла маса на тема „Правата на децата – отговорност или бизнес?“. За провеждане на кръглата маса бях мотивирана от изпратени до мен сигнали – устни и писмени, на НПО и отделни засегнати граждани, данните от които сочеха към нередности в системата на АСП/ДСП и отделите „Закрила на детето“.
Ето защо за участие в кръглата маса се бях постарала да поканя както всички заинтересовани страни, но и представители на всички ПГ в 43-то НС, включително и самото ръководство на тази институция.
Форумът се състоя в зала „Запад“ на НС и в него взеха участие 8 НПО, граждани, представители на АСП, ОЗД и ДАЗД, клинични и медицински психолози, депутати от ПГ на „ГЕРБ“ и „ПФ“, адвокати.
Не се отзоваха на поканата МВР и МОН, както и гилдията на съдиите.
Форумът премина в дух на конструктивизъм, въпреки болезнените въпроси, които бяха поставени и проведените дискусии.
Поставени бяха следните въпроси:
1. Веска Събева – председател на СНЦ „Асоциация на родители на деца с епилепсия“ – *Наясно ли са социалните работници с естеството на работата им? *Каква е квалификацията им и имат ли умения за работа с деца?
2. адв. В. Попов – *Когато се подаде сигнал по ЗЗД, защо не се изследва верността на фактическите твърдения в сигнала? *Защо не се дават препоръки на родителя, отглеждащ или неотглеждащ детето? *Защо в никой социален доклад не са налице констатации относно упражняването на правата на детето, а се съдържат всякакви други значително по-несъществени неща? *Защо социалните работници не изпълняват ангажимента си да сигнализират органите на полицията и прокуратурата при установяване на нарушение на правата на дете?
3. Росен Кирковски – родител – Защо в закона липсват механизми за контрол над действията на социалните работници от ДСП и ОЗД и няма наказания за взетите от тях погрешни решения?
4. Ирина Панайотова – СНЦ „Конфедерация за защита правата на детето“ – Защо социалните доклади, протоколите от извършените проверки и др. документи от значение за защитата на основни права (родителски и детски) не се предоставят на заинтересованите лица, за които се отнасят?
5. Вера Иванова - СНЦ „Конфедерация за защита правата на детето“ – *Как се изготвят социални доклади без да са осъществявани срещи с децата, родителите, учителите и личните лекари? *Какво, освен документ с невярно съдържание, може да бъде един такъв социален доклад? *Защо няма санкции за социалните работници, които си позволяват подобни своеволия?
6. Карло Луканов – СНЦ „Бащи за отговорно родителство“ – Защо се допуска социалните доклади да се ползват като основа за съдебните решения по дела за определяне на родителски права? *Защо родителите биват ограничавани от социалните работници в избора си на психолог?
7. Ралица Пеева – родител – На основата на какви критерии се поставя оценката „дете в социален риск“ и защо социалните работници са ѝ вменявали да се откаже от детето си с увреждане?
8. Мед. психолог д-р Анет Маринова - *Как се комуникира с детето? *Как конкретните казуси се ползват от социалните работници и как (на основата на каква методика и критерии) извършват оценка на риска; на родителския капацитет и на състоянието на детето?
9. Кл. психолог д-р Галина Кубратова – Как се съвместява информацията между две дирекции „Социално подпомагане“, извършващи оценка на родителски капацитет?
Поставени бяха и въпросите:
Освен по сигнали, ДАЗД и АСП правят ли самоинициативни кампании?
Има ли критерии, по които да се определя кога едно дете е в риск?
Провеждат ли се кампании в гетата за въвеждане на сексуална култура?
Има ли Национален план за насилието над деца и жени?
Наясно ли са социалните работници с понятието „временна невменяемост“ и защо не се съобразяват с това състояние при родилки и седирани жени поради операция, а вместо това злоупотребяват с недееспособността им и им представят за подпис декларации за отказ от родителски права над децата им?
Какви и колко наказания са наложени на приемни родители и длъжностни лица от социални институции, за нанесена от тях вреда над дете, отглеждано от тях?
Направени бяха следните констатации:
1. Кл. психолог д-р Галина Кубратова – Извеждането на дете от семейна среда трябва да се прилага