На патриотичното възпитание в часа на класа са посветени четири часа годишно, при това МОН залага на ритуализацията, свързана с познаването на знамето и химна, за сметка на това силно се акцентира върху интеркултурния диалог, толерантността към различния, познаване на неговите религиозни, етнически и културни особености, тоест се поощрява политиката на мултикултурализъм, се посочва в декларация, прочетена от името на Патриотичния фронт от Милен Михов в първия учебен ден от парламентарната трибуна.

Патриотите припомнят, че една от основните цели на образованието, записани в Закона за предучилищното и училищното образование, е съхраняване и утвърждаване на българската национална идентичност. Но те са обезпокоени от факта, че никъде не се откроява принципът на единството на българската нация, че всички трябва да се чувстват първо българи по националност, преди да се самоопределят по етнически или верски принцип.

Преподаването на българската история в основното образование пък е сведено до част от общата история и в нито един клас тя не се изучава самостоятелно от създаването на българската държава до наши дни, заявяват още от коалицията „Патриотичен фронт – НФСБ и ВМРО“.

Подобно е положението при изучаването на българската литература, изтъкна от трибуната на Народното събрание депутатът от ПФ Милен Михов, давайки за пример, че в българското училище не се изучава нито едно произведение на Николай Хайтов.

Сред другите проблеми в образованието той посочи забавянето на оперативна програма "Наука и образование за интелигентен растеж", скандали с обявяване на допълнителни стипендии за приоритетните специалности във висшите училища, определянето на защитените специалности, обществената поръчка за рекламни материали на просветното министерство.